Моето поколение обича да се бунтува. А иначе не е лошо поколението. Идват и по-лоши. Щом при скромната си възраст вече цъкам с език и мрънкам че „по наше време...”. Е, не винаги зависи от времето. Моето поколение е бунтарско. Вижте ни само! Косите ни са шарени, дрехите ни са шарени, или едноцветни, но в определен цвят, или ги няма. Ушите,главите, ръцете, краката, телата ни са надупчени, изрисувани, намацани, прилежно украсени със субкултурни или направо некултурни белези за принадлежност. Всемогъщи сме. Като истински герои сме неуловими за закона, несмутими от обществото, способни да пренебрегнем всякакви правила. Само дето правила вече няма. Огледай се. Няма норми на поведение, защото няма нормално поведение. Оригиналност. Няма етични норми, защото има по-важни неща. Различност. И закони няма, тук вече няма да обяснявам. Свобода? И така, отървахме се от правилата! Сега можем да сме различни, нестандартни, оригинални, креативни, освободени, неподлежащи на дефиниция герои на собствения си ден. И понеже не остана срещу какво да се борим, сме бунтовници без кауза. Но спокойно, винаги може да си браузнем някоя във Фейсбук. Все пак на нас чакат и Рила, и болните от рак, и българският език, и милионите страдащи от турските сериали хорица. Нека самоотвержено спасим света и егоистично забравим собственото си спасение! Чакай! Светът, това сме ние.